Счетоводно облсужване и данъчни консултации във Варна от Ванес Консулт

Взаимно споделяне на информация ще се изисква от търговските банки и Националната агенция за приходите (НАП). Това става чрез внесени днес промени в Закона за Националната агенция за приходите, гласувани от депутатите от бюджетната комисия по време на второто четене на новия удължителен закон за бюджета, който ще влезе в сила от 1 април. Въпросните текстове влизат в преходните и заключителни разпоредби на закона за удължителния бюджет.

Така, всяка седмица търговските банки и доставчиците на платежни услуги ще трябва да информират НАП на кого откриват банкови и платежни сметки, както и на кого предоставят физически или виртуални ПОС-терминали за разплащане. От своя страна приходната агенция ще осигури постоянен достъп на банките до данни за доходите и осигуровките на техните клиенти.

Вносителят на въпросните банкови промени, депутатът от ДПС-Ново начало Йордан Цонев, обяснява, че е бил помолен от Асоциацията на банките в България да внесе спешно законовите текстове, за да може да се улесни кредитирането (което в момента едва ли има нужда от улеснение, предвид бума му и растящия брой отпускани кредити, б.р.).

За банките е много важно да имат достъп до трудовия статут на получателите на кредити и по-точно до създадените през миналата година регистър на заетостта и електронния трудов запис. По този начин ще се прави по-лесно оценка на кредитоспособността им

Досега тази информация банките са получавали чрез НОИ, но първоизточникът е НАП, а служебният министър на финансите Георги Клисурски е пояснил, че промените са консултирани с НАП.

В мотивите се посочва, че засиленият електронен обмен на информация между НАП и банките ще намали административната тежест. За да няма злоупотреби с лични данни, ще се създаде специален ред за автоматизиран обмен на информацията в поднормативен акт.

Все пак НАП ще може да разкрива информация за банкови и платежни сметки на гражданите при наличие на изрично законово основание на други държавни органи. Това ще се наложи при определяне на статута на домакинствата в енергийна бедност или при идентифициране на уязвим клиент на снабдяване с електрическа енергия по Закона за енергетиката.

В мотивите за предоставянето на информация и за терминални устройства ПОС (POS Terminal) от страна на банките се посочва, че това ще позволи на НАП да осъществява по-качествен контрол на изискванията за отчитане на продажбите в търговските обекти и за установяване на случаи на укриване на приходи от продажби, например чрез ПОС терминали, свързани чрез платежни сметки на трети лица, различни от собственика на търговския обект.

Достъпът до тази информация е важна и за налагането на обезпечителни мерки и провеждане на изпълнителни действия от публичните изпълнители на НАП при събиране на просрочени вземания, се казва в мотивите.

За Вас сме подготвили новите промени в ЗДДС, приети и обнародвани на 30.12.2025

Какво трябва да знаем за фирмите, нерегистрирани по ДДС!

1. Облагаемият оборот за задължителна регистрация вече се определя от 01.01 на текущата календарна година, а не на база последните 12 месеца назад при достигане на 51 130 евро.
2.  Малките предприятия с годишен оборот в страната по-малък или равен на 51 130 евро и/или годишен оборот в Европейски Съюз по-малък или равен на 100 000 евро както за текущата, така и за предходната календарна година при извършване на вътреобщностни доставки (ВОД) не възниква задължение за пълна регистрация по ДДС, ако не са налице други основания. В тези случаи се подава заявление за регистрация по ДДС по опростена процедура, като се издава идентификационен номер, пред който е поставен знакът „BG“, а след него „EX“ номер, който се използва за целите на конкретните сделки.
3. При достигане на облагаемия оборот за регистрация, заявлението за регистрация по ДДС се подава в 7-дневен срок, считано от датата на достигане на прага, вместо досегашния 14-дневен срок, като при достигнат оборот за 2025г. е нужда за се подаде Заявлението за Регистрация по ДДС до 07.01.2026

Важно уточнение е, че за дата на регистрация по ДДС се счита датата, на която лицето е достигнало облагаемия оборот, а не датата на издаване на акта за регистрация по ДДС.

 Накратко:
Следете си стриктно оборота по ДДС и при достигане ни уведомете, за да подадем Заявление за регистрация по ДДС и след датата на достигане на оборота започнете да издавате Фактурите за продажби с ДДС и начислявайте ДДС на всички продажби.
При каквито и да е въпроси, свързани с дейността Ви сме на разположение!

Скоростно се връща идея, която преди 5-6 години беше отменена след силно недоволство от бизнеса. Т.нар. СУПТО „Софтуер за управление на продажбите в търговските обекти“ – задължително ползване на държавно-одобрен софтуер в търговски обекти.

Аргументите против това (СУПТО, б.р.) са десетки. Проблемите бяха стотици. И затова беше отменено. Сега се връща без срок за подготовка. Влиза в сила от 1-ви януари. Поредна анти-бизнес мярка.

Не е за вярване, че МФ счита въвеждането на СУПТО за няколко седмици за реалистична възможност. Преди няколко месеца се видя, че актуализацията на касовите апарати не можа да влезе в срок и съответно НАП започнаха да си затварят очите, давайки допълнителни срокове. Особеното обаче е, че един касов апарат се актуализира с помощта на еднократна външна команда и сваляне на фърмуера през облачна услуга, което става автоматично и не изисква пряката намеса на сервизен инженер на място. Касовият апарат е автономна система, която е затворена и се поддържа в точно определен вид според правилата и одобрението на Българския институт по метрология. Там всичко става бързо и по утъпкана технология. И въпреки това имаше трудности, забавяне и продължени срокове.

В същото време СУПТО е много по-разнообразен и се актуализира често спрямо възникналите изисквания за нови процеси и бизнес модели. В този случай имаме един дълъг процес на подготовка, адаптация и одобрение на софтуера спрямо изискванията, необходимо е той да бъде включен в някакъв регистър – съществуващ или нов – и последващото му внедряване, което обаче не може да бъде като при касовите апарати с една команда и актуализация през облака. То може да стане само с помощта на дългосрочен процес на внедряване, който ще отнеме много повече време, усилия и ресурси. В най-добрия случай това е възможно за 12 месеца.

Извънредното изискване за СУПТО се появява докато върви адаптиране на целия този софтуер според изискванията за преминаване в евро. По този начин самата държава поставя фирмите в невъзможност да изпълнят изискванията, а чуждите фирми – в още по-голяма трудност, тъй като едно производствено предприятие с търговски точки или голям ERP софтуер няма възможност за един месец да направи тези промени, да влезе в онзи списък и да ги внедри.

Цялото това нещо поставя бизнеса пред опцията да бъде глобяван поради невъзможността да изпълни тези безумни изисквания. От своя страна изискванията се появяват без време за подготовка на производителите и без предупреждение.

Преди пет години, по повод тази система, Българската стопанска камара публикува становище на адвокатска кантора, че регистрационният режим на СУПТО е незаконен.

Публикуваме част от текста:

Един от фокусите на недоволството, особено от страна на софтуерния бизнес, е в т.нар. регистрационен режим на СУПТО, който е въведен чрез изискванията на Приложение №29 и гл.7б от наредбата („Изисквания към производителите и разпространителите на СУПТО“). Разработчиците с основание критикуват режима, изтъквайки, че:

В наредбата и практиката по прилагането й се налагат изисквания, свързани с конкретния начин на работа на софтуера, което е нецелесъобразно
Изискванията се базират на свободни интерпретации и тълкувания от страна на НАП
Регистрационният режим се е извратил в лицензионен, при който органът по приходите свободно преценява чий бизнес да „пусне“ и може да смачка всеки.
По този повод се наложи да разгледаме задълбочено този режим за регистриране на софтуер в Наредба Н-18.

Оказва се, че „регистрационният режим“ е просто незаконен.

Всъщност внимателният прочит на чл. 118 от Закона за ДДС, в чието изпълнение е приета Наредба Н-18, показва, че сам по себе си „регистрационният режим“ за СУПТО противоречи на редица закони. Самият ЗДДС не предвижда регистрационен режим, а такъв се въвежда с наредбата, което не може да се случва с подзаконов нормативен акт. А, ако проследим и практиката на НАП по приложението на регистрациите, почваме да се питаме дали няма и елементи на лицензионен режим, който е напълно недопустим в случая. Отделно от това, начинът, по който е структурирана възможността за защита от незаконните актове на органите по приходите, е в противоречие с редица процесуални права на засегнатите частни лица.

Проектобюджетът (първият разписан в евро) предвижда 3% дефицит и поемане на рекордните €10 млрд. (20 милиарда лева) нов дълг. Потвърждава се вдигането на данък върху дивидента от 5 на 10%, както и осигурителната вноска с нови 2 пп.

Сред мерките на проекта са още:

• Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;
• Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
• Въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите;
• Продължаващо действие на въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и 8 тютюневите изделия с цел поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;

От 1 януари 2026 г. увеличение на променливата част на таксата от Закона за хазарта за лицензиите за организиране на хазартни игри от 20 на сто на 25 на сто.