Изненада за бизнеса се появи в проекта на Бюджет 2026 - отново СУПТО
Скоростно се връща идея, която преди 5-6 години беше отменена след силно недоволство от бизнеса. Т.нар. СУПТО „Софтуер за управление на продажбите в търговските обекти“ – задължително ползване на държавно-одобрен софтуер в търговски обекти.
Аргументите против това (СУПТО, б.р.) са десетки. Проблемите бяха стотици. И затова беше отменено. Сега се връща без срок за подготовка. Влиза в сила от 1-ви януари. Поредна анти-бизнес мярка.
Не е за вярване, че МФ счита въвеждането на СУПТО за няколко седмици за реалистична възможност. Преди няколко месеца се видя, че актуализацията на касовите апарати не можа да влезе в срок и съответно НАП започнаха да си затварят очите, давайки допълнителни срокове. Особеното обаче е, че един касов апарат се актуализира с помощта на еднократна външна команда и сваляне на фърмуера през облачна услуга, което става автоматично и не изисква пряката намеса на сервизен инженер на място. Касовият апарат е автономна система, която е затворена и се поддържа в точно определен вид според правилата и одобрението на Българския институт по метрология. Там всичко става бързо и по утъпкана технология. И въпреки това имаше трудности, забавяне и продължени срокове.
В същото време СУПТО е много по-разнообразен и се актуализира често спрямо възникналите изисквания за нови процеси и бизнес модели. В този случай имаме един дълъг процес на подготовка, адаптация и одобрение на софтуера спрямо изискванията, необходимо е той да бъде включен в някакъв регистър – съществуващ или нов – и последващото му внедряване, което обаче не може да бъде като при касовите апарати с една команда и актуализация през облака. То може да стане само с помощта на дългосрочен процес на внедряване, който ще отнеме много повече време, усилия и ресурси. В най-добрия случай това е възможно за 12 месеца.
Извънредното изискване за СУПТО се появява докато върви адаптиране на целия този софтуер според изискванията за преминаване в евро. По този начин самата държава поставя фирмите в невъзможност да изпълнят изискванията, а чуждите фирми – в още по-голяма трудност, тъй като едно производствено предприятие с търговски точки или голям ERP софтуер няма възможност за един месец да направи тези промени, да влезе в онзи списък и да ги внедри.
Цялото това нещо поставя бизнеса пред опцията да бъде глобяван поради невъзможността да изпълни тези безумни изисквания. От своя страна изискванията се появяват без време за подготовка на производителите и без предупреждение.
Преди пет години, по повод тази система, Българската стопанска камара публикува становище на адвокатска кантора, че регистрационният режим на СУПТО е незаконен.
Публикуваме част от текста:
Един от фокусите на недоволството, особено от страна на софтуерния бизнес, е в т.нар. регистрационен режим на СУПТО, който е въведен чрез изискванията на Приложение №29 и гл.7б от наредбата („Изисквания към производителите и разпространителите на СУПТО“). Разработчиците с основание критикуват режима, изтъквайки, че:
В наредбата и практиката по прилагането й се налагат изисквания, свързани с конкретния начин на работа на софтуера, което е нецелесъобразно
Изискванията се базират на свободни интерпретации и тълкувания от страна на НАП
Регистрационният режим се е извратил в лицензионен, при който органът по приходите свободно преценява чий бизнес да „пусне“ и може да смачка всеки.
По този повод се наложи да разгледаме задълбочено този режим за регистриране на софтуер в Наредба Н-18.Оказва се, че „регистрационният режим“ е просто незаконен.
Всъщност внимателният прочит на чл. 118 от Закона за ДДС, в чието изпълнение е приета Наредба Н-18, показва, че сам по себе си „регистрационният режим“ за СУПТО противоречи на редица закони. Самият ЗДДС не предвижда регистрационен режим, а такъв се въвежда с наредбата, което не може да се случва с подзаконов нормативен акт. А, ако проследим и практиката на НАП по приложението на регистрациите, почваме да се питаме дали няма и елементи на лицензионен режим, който е напълно недопустим в случая. Отделно от това, начинът, по който е структурирана възможността за защита от незаконните актове на органите по приходите, е в противоречие с редица процесуални права на засегнатите частни лица.
Проектобюджетът (първият разписан в евро) предвижда 3% дефицит и поемане на рекордните €10 млрд. (20 милиарда лева) нов дълг. Потвърждава се вдигането на данък върху дивидента от 5 на 10%, както и осигурителната вноска с нови 2 пп.
Сред мерките на проекта са още:
- Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;
- Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
- Въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите;
- Продължаващо действие на въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и 8 тютюневите изделия с цел поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
От 1 януари 2026 г. увеличение на променливата част на таксата от Закона за хазарта за лицензиите за организиране на хазартни игри от 20 на сто на 25 на сто.