Счетоводно облсужване и данъчни консултации във Варна от Ванес Консулт

„Препоръката на ЕЦБ е да имаме в себе си по 70 евро на възрастен и 30 евро на дете, които би трябвало да покрият разходите за три дни за храна и билети при неотложен случай“, посочи пред Нова нюз икономистът Димитър Събев.

„Сумата, която трябва да се държи от семейство вкъщи, е от 200 до 500 евро. Причината – ако има срив в банковата система, неработещи банкомати след почивни дни или проблем с разплащателната система“, коментира финансистът Румен Гълъбинов.

Той обясни, че Индексът за икономическа свобода е ежегодно изследване на канадски институт „Фрейзър”. Гълъбинов посочи, че през последните години България в т.нар. „златната среда” – на 56, 57 място – и се задържа там. Събев посочи, че това място в света, на което страната ни се намира, не е никак малко.

Той даде пример с регулациите – ако има по-големи регулации, Индексът за икономическа свобода е по-нисък. И допълни, че е необходимо да има регулации. И допълни, че такива, при това доста строги, има и в Скандинавските страни.

Ако данъците са високи – Индексът за икономическа свобода е по-нисък, каза още икономистът. Събев каза, че данъците трябва да бъдат увеличени, ако не искаме нашите деца да плащат дългове.

Гълъбинов е на мнение, че страната трябва да продължи да поддържа 3% дефицит. Той не смята, че страната може да вземе ударно дългове през следващите години. Но допълни, че трябва да се увеличи събираемостта на данъците. По негови думи трябва да се направят и структурни реформи, за да работи икономиката по-добре.

Той обясни още, че ДДС на храните и лекарствата в държавите от еврозоната са два пъти по-ниски от общата им ставка. Събев каза, че тази мярка не се прави у нас, тъй като имаме плосък данък.

Икономиката на България ще нарасне с 3,2 на сто през 2025 година. Това се посочва в доклада на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за икономическото развитие на регионите, публикуван на сайта на институцията.

Спрямо прогнозата от май перспективите за икономически растеж на страната ни са повишени с 0,4 процентни пункта за 2025 г., но за 2026 г. са без промяна спрямо пролетните прогнози на ЕБВР, като банката очаква ръст с 2,6 на сто догодина.

Въпреки известно забавяне на растежа на заплатите, частното потребление в България остава устойчиво, докато нивото на безработица спада до 3,6 на сто към средата на годината, посочват от БВВР. Инфлацията се повиши до 5,3 на сто през юли 2025 г., отчасти заради възстановяването на ставката на данъка върху добавената стойност (ДДС), начисляван върху хляба и ресторантите, до 20 на сто. След като брутният вътрешен продукт (БВП) се ускори с 2,8 на сто през 2024 г., инвестициите също се възстановиха поради по-високите публични капиталови разходи. От друга страна, българският износ спадна на годишна база, тъй като износът на енергийни продукти и суровини се свива.

Държавните разходи се увеличиха с 20 на сто през първата половина на 2025 г., докато приходите нараснаха с едва 13 на сто, което повишава фискалните рискове, предупреждават експертите. Въпреки това, след одобрението за присъединяване към еврозоната, България се възползва от повишаване на кредитния рейтинг и по-ниски разходи за финансиране.

Очаква се ръстът на БВП да достигне 3,2 на сто през 2025 г., като се забави до 2,6 на сто през 2026 г., в зависимост от публичните инвестиции. Присъединяването към валутния съюз би могло да стимулира търговията и частните инвестиции в страната, включително преките чуждестранни инвестиции, изтъкват от ЕБВР. Въведените от САЩ мита върху вноса обаче ще се отразят негативно на промишленото производство и износа на България, прогнозира институцията.

За целия регион на Югоизточна Европа очакванията на банката са преразгледани надолу, като сега за текущата година се очаква растежът да достигне 1,7 на сто, което е с 0,3 процентни пункта под прогнозата през май, и до 1,9 на сто през 2026 година - с 0,5 процентни пункта по-малко, отколкото през пролетта.

През второто тримесечие на 2025 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 13.2% спрямо година по-рано. В индустрията увеличението е с 14.0%, в услугите – с 11.9%, a в строителството – с 16.2%, сочат данните на НСИ.

Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Административни и спомагателни дейности“ – с 18.1%, „Култура, спорт и развлечения“ – със 17.7%, и „Добивна промишленост“ – със 17.2%.

Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 13.4%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) – с 12.3%.

По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 18.8% за сектор „Култура, спорт и развлечения“ до 7.0% за сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“.