Статии

През август, спрямо година по-рано, промишленото производство се е увеличило с 1,1% както в еврозоната, така и в ЕС, сочат данни на Евростат. На месечна база, спрямо предходния юли, промишленото производство е намаляло с 1,2% в еврозоната и с 1,0% в ЕС.

Най-голям годишен спад на промишлеността е регистриран в България (-8,6%), следват Словакия (-6,3%) и Дания (-5,0%).

Най-висок ръст има в Ирландия (+28,6%), Люксембург (+9,5%) и Швеция (+8,3%).

На годишна база в еврозоната през август 2025 г. промишленото производство:

• намалява за междинни стоки с 1,7%,
• намалява за енергия с 0,7%,
• намалява за капиталови стоки с 0,4%,
• намалява за дълготрайни потребителски стоки с 2,6%,
• увеличава се за недълготрайни потребителски стоки с 8,2%.

В ЕС промишленото производство:

• намалява за междинни стоки с 1,3%,
• намалява за енергия с 1,5%,
• увеличава се за капиталови стоки с 0,5%,
• намалява за трайни потребителски стоки с 1,9%,
• увеличава се за недълготрайни потребителски стоки с 6,5%.

Разтегнатите оценки на активите и напрежението на основните пазари на държавни облигации поддържат рисковете за финансовата стабилност повишени на фона на засилената икономическа несигурност. Тези уязвимости могат да се усилят от растежа на небанковите финансови институции – поради нарастващото им значение като маркет мейкъри, доставчици на ликвидност и посредници на частни кредити, недвижими имоти и крипто пазари, предупреждава анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд.

В новия Глобален доклад за финансовата стабилност (Global Financial Stability Report – GFSR) на фонда подробно е обяснено, че стрес тестовете показват, че уязвимостите на тези небанкови посредници могат бързо да се пренесат към основната банкова система, усилвайки шоковете и усложнявайки управлението на кризи.

За яснота – политиците наблюдават небанковите институции от известно време. Те включват застрахователни компании, пенсионни фондове и инвестиционни фондове; и макар че не приемат депозити, те играят все по-голяма роля в глобалните пазари. Регулаторното третиране също варира значително – има специални надзорни рамки за застрахователните компании, но далеч по-ограничен пруденциален надзор за много други.

Докато небанковите институции могат да улеснят дейностите на капиталовите пазари и да насочват кредити към заематели, тяхното разширяване също така увеличава поемането на риск и взаимната обвързаност във финансовата система. В момента те държат около половината от финансовите активи в света. В САЩ и еврозоната много банки вече имат експозиции към небанкови институции, които надвишават техния основен капитал от първи ред – ключов буфер, който позволява на банката да поема загуби и да остане стабилна по време на криза. По същия начин небанковите институции вече представляват половината от дневния оборот на валутния пазар – повече от двойно спрямо дела им преди 25 години, както показваме в аналитична глава на GFSR.

Необходимост от по-цялостна и перспективна оценка на риска

Тази промяна във финансовото посредничество изисква по-всеобхватен и насочен към бъдещето подход към оценката на риска. За разлика от банките, небанковите институции обикновено работят при по-лек регулаторен режим. Освен това много от тях предоставят ограничена информация за своите активи, ливъридж и ликвидност – което прави уязвимостите и взаимните връзки по-трудни за откриване. Някои регулатори – включително във Великобритания и Австралия – вече започнаха да интегрират системни стрес тестове и сценарийни анализи, за да разберат по-добре взаимодействията между банки и небанкови институции. Тези усилия разкриха нуждата от по-добри данни, по-силна вътрешна и трансгранична координация и регулаторни иновации, за да се поддържа адекватен темп на развитие.

Канали на предаване на риска

Небанковите институции могат да пренасят рискове във финансовата система чрез различни канали – включително частно кредитиране, недвижими имоти и крипто активи – всички изискващи внимание от страна на политиците. Един от каналите, разгледан в новия GFSR, е влиянието върху банките.

През последните години МВФ прилага своя Глобален стрес тест (Global Stress Test – GST), за да оцени устойчивостта на банковия сектор. Този път тестът моделира стагфлационен шок – комбинация от рецесия, по-висока инфлация и покачваща се доходност на държавния дълг. Резултатите показват, че банките, държащи около 18% от глобалните активи, е вероятно да видят как техният коефициент Common Equity Tier 1 пада под 7%. Макар че това представлява подобрение спрямо по-ранни оценки, тестовете разкриват наличие на по-слаби банки в системата.

За да се улови растящата взаимовръзка между банки и небанкови институции, е въведен нов слой на анализ, фокусиран върху рисковете от преливане (spillover risks).

Резултатите са впечатляващи: неблагоприятни развития при небанковите институции – като понижения на кредитния рейтинг или спад на стойността на обезпеченията – могат значително да засегнат капиталовите и ликвидните показатели на банките.

В стресов сценарий, при който небанковите институции стават по-рискови и изцяло използват кредитните си линии от банките, около 10% от банките в САЩ и 30% от европейските банки (по активи) биха видели спад на регулаторните си капиталови коефициенти с над 100 базисни пункта. С други думи, загубите и капиталовите спадове при банките рязко се увеличават при напрежение в небанковия сектор – показвайки, че уязвимостите там са взаимосвързани и могат бързо да се пренесат към основната банкова система.

Натиск върху пазарите на облигации

Друг канал, чрез който небанковите институции могат да усилят напрежението във финансовата система, са основните пазари на облигации – висококачествени, инвестиционни дългови инструменти, които служат като бенчмарк за по-широкия пазар. Това може да се случи чрез несъответствия в ликвидността при отворените инвестиционни фондове – когато инвеститорите могат бързо да продадат дялове, но активите, нужни за осребряване, се продават по-бавно. При висока пазарна волатилност исканията за обратно изкупуване и маржин повиквания могат да принудят тези фондове да продават най-ликвидните си активи.

Анализът на GFSR за американските взаимни фондове показва, че при сценарий, сходен с март 2020 г., и повишение на лихвените проценти с 80 базисни пункта, принудителните продажби на облигации могат да достигнат близо 200 милиарда долара – три четвърти от които ще бъдат държавни ценни книжа. В екстремни случаи тези продажби могат да претоварят капацитета на дилърите, да нарушат функционирането на пазара и да се прелеят във финансиращите пазари. Това подчертава важността на осигуряването на адекватни инструменти за управление на ликвидността във взаимните фондове, за да се намали рискът от принудителни продажби.

Политически приоритети

Финансовата стабилност в крайна сметка зависи от здрави политики и устойчиви институции. Необходими са предпазливи фискални и парични политики, ограничаване на външните дисбаланси (като дефицити по текущата сметка и външен дълг), както и ефективна функция на последна инстанция и спешна ликвидна подкрепа от централните банки. В същото време, с нарастващото значение на небанковите институции, политиците трябва да укрепят устойчивостта на ядрото на финансовата система.

Резултатите от Глобалния стрес тест – че много банки остават уязвими – подчертават нуждата от по-нататъшно укрепване на капитала и ликвидността чрез прилагане на международно договорените стандарти. Защитата на банковия сектор от заразяване от по-слабите банки може да се постигне чрез усъвършенстване на рамките за възстановяване и преструктуриране и чрез подобряване на спешната ликвидна подкрепа от централните банки.

Нарастващото значение на небанковите институции и връзките им с банките изисква и по-засилен надзор – включително събиране на по-пълни данни, подобряване на перспективните анализи (като системни тестове за ликвидност) и засилване на координацията между надзорните органи.

Особено внимание заслужава частното кредитиране.

Небанковите кредитори, особено фондовете за частни кредити, нараснаха бързо през последните години, добавяйки рискове за финансовата стабилност, тъй като са по-малко прозрачни и по-слабо регулирани.

На финала, за справяне с ликвидните напрежения и принудителните продажби на облигации от небанкови институции, е от съществено значение да се подобрят и разширят инструментите за управление на ликвидността при отворените инвестиционни фондове.

Източник: https://ikj.bg/

Анализът на КЗК за месеците юни, юли и август е установил, че няма покачване на цените на основни хранителни продукти в големите търговски вериги. В същото време обаче данните сочат, че маржът на надценка варира между 50% и 90%.

Това е съобщил председателят на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов по време на Годишната среща на местните власти.

Изтъквайки, че в българската икономика има тежки структурни деформации – резултат на приватизацията и извършвани концентрации, Карадимов уточнява, че комисията няма пряко отношение към нивото на цените, както няма и правомощия в Закона за въвеждане на еврото. Затова е установен добър синхрон с КЗП и НАП.

Той припомня, че в рамките на секторния анализ на храните е изискана информация от близо 50 търговски вериги и търговци на дребно, управляващи около 500 търговски обекта в 25 града в страната. Към анализа Комисията е присъединила данни от Националната агенция за приходите и Комисията за защита на потребителите, по силата на споразумението, което трите институции подписаха за съвместен контрол и координация в процеса по въвеждане на еврото.

Карадимов дава и пример с появилата се информация за покачване на цената на олиото. Извършена от институциите проверка е установила, че няма предпоставки за промяна на цената на олиото.

„Когато четири институции обменят информация и я обявят публично, всеки, който би опитал да злоупотреби, е под прожекторите на това съвместно изявление на държавата“, отбелязва Карадимов.

Става ясно, че по инициатива на КНСБ КЗК започва детайлна проверка на пазара на млечните продукти, тъй като в този сектор има търговци с над 80% пазарен дял в изкупуване на млякото, аргументира се Карадимов.

Финансовият министър Теменужка Петкова предлага два допълнителни почивни дни за Нова година.

Проектът на Решение на Министерския съвет е за обявяване еднократно за неприсъствени дни 31 декември 2025 г. и 2 януари 2026 г.

Предложението се мотивира с въвеждането на еврото като официална парична единица на Република България от 1 януари 2026 г. и техническа подготовка за новата валута.

Освен че присъединяването на България към еврозоната е събитие с особено значение за страната, Петкова е на мнение, че трябва да бъде осигурено достатъчно време за техническата пренастройка и обновяване на системите и за адаптирането на финансовия и нефинансов сектори.

„Това ще позволи минимизиране на оперативните рискове и ще гарантира гладкото и безпроблемно протичане на процеса по преминаването към еврото“, добавя тя в мотивите за допълнителните почивни дни.

Социалният министър Борислав Гуцанов подкрепя предложението на финансовия министър Теменужка Петкова. Според него влизането на България в еврозоната е достатъчно официален повод, освен това винаги около празници работният ден е непълноценен.

От вчера са в сила новите правила на ЕС за незабавните плащания в страните от еврозоната, съобщи Европейската комисия. Преводите в евро ще стават за секунди и ще се осъществяват денонощно, в делнични и почивни дни.

От януари тази година доставчиците на платежни услуги в еврозоната са задължени да предлагат на своите клиенти възможност да получават незабавни плащания в евро. От днес доставчиците са задължени да предлагат на своите клиенти услугата за изпращане на незабавни плащания в евро, като добавят проверка на получателя (VoP). Това прави незабавните плащания по-широко достъпни и по-безопасни, уточниха от ЕК.

От Брюксел очакват промяната да даде тласък на европейската икономика и донесе големи ползи. Преводите в евро вече няма да отнемат дни и това няма да струва по-скъпо.

„Банките и другите доставчици на платежни услуги не трябва да налагат по-високи такси за незабавно плащане от тези за обичаен кредитен превод“, посочват от ЕК.

Преди да се извърши плащане, доставчиците трябва безплатно да проверят дали името на получателя съответства на предоставения IBAN.

От януари 2027 г. от доставчиците на платежни услуги извън еврозоната ще трябва също да позволяват на своите клиенти да изпращат и получават незабавни плащания в евро, и да проверяват получателя.

Обявите за работа в България продължават да бележат ръст през септември, сочат данните от анализа на JobTiger. Предложенията спрямо предходния август са 2573 повече –  близо 6%. На годишна база също се отчита ръст, за септември той е 1%, макар че година по-рано ръстът е бил 7%.

Спрямо август най-висок ръст имат обявите в сектор „Счетоводство, одит, финанси“ (1452 предложения, 75%). 

Останалите:

• „Строителство“ (1443 повече предложения, 56%);
• „Административни дейности“ (325 предложения, 7% );
• „Здравеопазване и фармация“ (230 предложения, 11%);
• „Търговия и продажби“ (187 предложения, 2%).

Спад на обяви за работа се наблюдава все още при „ИТ компаниите“, а постепенно с приключването на летния сезон и при „Хотелиерство и ресторантьорство“:

• „ИТ“ (-78 предложения, 3% спад);
• „Хотелиерство и ресторантьорство“ (-607 предложения, 10% спад).

Данните показват и годишна динамика, като за месец септември се наблюдава промяна в броя на обявите, където отгново „Счетоводство, одит, финанси“ бележат сериозен ръст.

Наблюдава се интерес към обяви с почасова заетост и непълно работно време. Вероятни причини са търсенето на гъвкавост, съчетаване с учебни ангажименти, втора работа и нуждата от допълнителен доход. Хора, които не могат да поемат ангажимент на пълен работен ден, също търсят почасова възможност.

Според анализа на JobTiger, обявите в тази категория представляват 7% от всички.

От началото на октомври 2025 г. НАП въведе нова функционалност в електронната услуга за подаване на справки-декларации за ДДС. Тя дава възможност на лицата, които не са извършвали търговска дейност, да посочат само периода, в който нямат нищо за деклариране. Те вече не са задължени, както досега, да генерират файловете без записи в тях и да ги изпращат чрез електронната услуга на НАП, независимо че няма какво да декларират. След като потребителите попълнят периода, от приходната агенция автоматично генерират справката-декларация с нулеви стойности, заедно с дневниците за продажби и покупки, като  лицето само  ги подписва и подава. 

Новата функционалност, която е разработена по предложение на счетоводните браншови организации, ще спести време и значително ще улесни дружествата при изпълнение на ежемесечните им задължения. 

Информация за новата функционалност в е-услугата за подаване на справки-декларации може да се получи на телефоните на приходната агенция: 0700 18 700 или 02/9859 6801 на цена, съобразно тарифата на съответния оператор.   

Кабинетът одобри на си заседание Проект на Постановление, с което се определят цените в евро на таксите за преминаване и ползване на платените републикански пътища.

Въвежда се размер на еднодневната винетка, която беше приета с промените в Закона за пътищата. За ползване на платената републиканска пътна мрежа от превозните средства до 3,5 тона в рамките на 24 часа да се заплаща 4,09 евро, гласи текстът на документа. При определянето на цената е спазен принципът на пропорционалност и правилото на увеличаващата се стойност при намаляване на срока на валидност, на които се основават и цените на останалите винетки.

При движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, или ако пътното превозно средство е с размери, маса или натоварване на ос над нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се предлага компенсаторна такса в размер на 1200 лв. или 613,55 евро. Характерът й е санкционен и е на принципа, че този тип такси са по-високи от съответните разрешителни, но по-ниски от налаганите наказания. Целта е да се стимулират водачите да не ползват платените пътища с пътните превозни средства, чиито размери, маса или натоварване на ос надвишават установените норми.

В разпоредбите, отнасящи се до таксите за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него в обхвата на пътя и обслужващите зони, към бензиностанциите и газостанциите се добавят и зарядните станции за електрически превозни средства. С измененията се уточнява, че изграждането и експлоатацията на такива зарядни станции също подлежат на разрешителен режим.

Таксите за специално ползване за скоростни пътища, каквито до момента не са били разписани в действащата Тарифа, да бъдат колкото тези за автомагистрала, е предвидено още в Постановлението. Добавя се и нов член, с който се определя такса за издаване на разрешение на нотифициран орган за оценяване на съответствието на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване.

От Министерски съвет заплашително напомниха, че от 8 октомври започва налагането на ефективни санкции по отношение на търговците, които не спазват разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото. Изтъква се, че периодът на адаптация, при който институциите правят единствено предписания, приключва, като стартират съвместните проверки на КЗП и на НАП относно правоприлагането.

Темата бе обсъдена по време на свиканото от министър-председателя Росен Желязков заседание на Механизма за еврото.

На санкции подлежат компаниите, които при липсата на икономически предпоставки, а към момента такива не съществуват, необосновано покачват цените си,

заявява премиерът Желязков. По думите му, съгласно разпоредбите на закона, всички идентифицирани 256 търговци на дребно с хранителни стоки, напитки и лекарства с оборот за предходната година над 10 милиона лева са длъжни ежедневно в машинночетим формат да публикуват на страниците си информация за цените на предлаганите стоки от състава на голямата потребителска кошница. Целта е информацията да бъде анализирана чрез платформата „Колко струва“, която най-после тръгна от днес.

Става ясно още, наблюдаването на ценовите равнища ще бъде по критерии – икономически предпоставки или обоснованост, а за да има такава, е необходимо структуроопределящи компоненти в цената да бъдат променяни. Това например са ток, работна заплата, горива, социални плащания и други разходи на фирмите.

При липса на такива ценообразуващи промени, всяка една динамика в цените ще бъде третирана като необосновано покачваща се,

добавя Желязков.

Той изразява увереност, че пазарът в момента има достатъчно механизми и достатъчно правилно отношение към потребителите, за да не бъде приписвано на еврото качване на цените там, където няма никакви икономически предпоставки за това, добави още министър-председателят.

„Препоръката на ЕЦБ е да имаме в себе си по 70 евро на възрастен и 30 евро на дете, които би трябвало да покрият разходите за три дни за храна и билети при неотложен случай“, посочи пред Нова нюз икономистът Димитър Събев.

„Сумата, която трябва да се държи от семейство вкъщи, е от 200 до 500 евро. Причината – ако има срив в банковата система, неработещи банкомати след почивни дни или проблем с разплащателната система“, коментира финансистът Румен Гълъбинов.

Той обясни, че Индексът за икономическа свобода е ежегодно изследване на канадски институт „Фрейзър”. Гълъбинов посочи, че през последните години България в т.нар. „златната среда” – на 56, 57 място – и се задържа там. Събев посочи, че това място в света, на което страната ни се намира, не е никак малко.

Той даде пример с регулациите – ако има по-големи регулации, Индексът за икономическа свобода е по-нисък. И допълни, че е необходимо да има регулации. И допълни, че такива, при това доста строги, има и в Скандинавските страни.

Ако данъците са високи – Индексът за икономическа свобода е по-нисък, каза още икономистът. Събев каза, че данъците трябва да бъдат увеличени, ако не искаме нашите деца да плащат дългове.

Гълъбинов е на мнение, че страната трябва да продължи да поддържа 3% дефицит. Той не смята, че страната може да вземе ударно дългове през следващите години. Но допълни, че трябва да се увеличи събираемостта на данъците. По негови думи трябва да се направят и структурни реформи, за да работи икономиката по-добре.

Той обясни още, че ДДС на храните и лекарствата в държавите от еврозоната са два пъти по-ниски от общата им ставка. Събев каза, че тази мярка не се прави у нас, тъй като имаме плосък данък.

Икономиката на България ще нарасне с 3,2 на сто през 2025 година. Това се посочва в доклада на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за икономическото развитие на регионите, публикуван на сайта на институцията.

Спрямо прогнозата от май перспективите за икономически растеж на страната ни са повишени с 0,4 процентни пункта за 2025 г., но за 2026 г. са без промяна спрямо пролетните прогнози на ЕБВР, като банката очаква ръст с 2,6 на сто догодина.

Въпреки известно забавяне на растежа на заплатите, частното потребление в България остава устойчиво, докато нивото на безработица спада до 3,6 на сто към средата на годината, посочват от БВВР. Инфлацията се повиши до 5,3 на сто през юли 2025 г., отчасти заради възстановяването на ставката на данъка върху добавената стойност (ДДС), начисляван върху хляба и ресторантите, до 20 на сто. След като брутният вътрешен продукт (БВП) се ускори с 2,8 на сто през 2024 г., инвестициите също се възстановиха поради по-високите публични капиталови разходи. От друга страна, българският износ спадна на годишна база, тъй като износът на енергийни продукти и суровини се свива.

Държавните разходи се увеличиха с 20 на сто през първата половина на 2025 г., докато приходите нараснаха с едва 13 на сто, което повишава фискалните рискове, предупреждават експертите. Въпреки това, след одобрението за присъединяване към еврозоната, България се възползва от повишаване на кредитния рейтинг и по-ниски разходи за финансиране.

Очаква се ръстът на БВП да достигне 3,2 на сто през 2025 г., като се забави до 2,6 на сто през 2026 г., в зависимост от публичните инвестиции. Присъединяването към валутния съюз би могло да стимулира търговията и частните инвестиции в страната, включително преките чуждестранни инвестиции, изтъкват от ЕБВР. Въведените от САЩ мита върху вноса обаче ще се отразят негативно на промишленото производство и износа на България, прогнозира институцията.

За целия регион на Югоизточна Европа очакванията на банката са преразгледани надолу, като сега за текущата година се очаква растежът да достигне 1,7 на сто, което е с 0,3 процентни пункта под прогнозата през май, и до 1,9 на сто през 2026 година - с 0,5 процентни пункта по-малко, отколкото през пролетта.

През второто тримесечие на 2025 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 13.2% спрямо година по-рано. В индустрията увеличението е с 14.0%, в услугите – с 11.9%, a в строителството – с 16.2%, сочат данните на НСИ.

Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Административни и спомагателни дейности“ – с 18.1%, „Култура, спорт и развлечения“ – със 17.7%, и „Добивна промишленост“ – със 17.2%.

Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 13.4%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) – с 12.3%.

По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 18.8% за сектор „Култура, спорт и развлечения“ до 7.0% за сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“.