Разтегнатите оценки на активите и напрежението на основните пазари на държавни облигации поддържат рисковете за финансовата стабилност повишени на фона на засилената икономическа несигурност. Тези уязвимости могат да се усилят от растежа на небанковите финансови институции – поради нарастващото им значение като маркет мейкъри, доставчици на ликвидност и посредници на частни кредити, недвижими имоти и крипто пазари, предупреждава анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд.
В новия Глобален доклад за финансовата стабилност (Global Financial Stability Report – GFSR) на фонда подробно е обяснено, че стрес тестовете показват, че уязвимостите на тези небанкови посредници могат бързо да се пренесат към основната банкова система, усилвайки шоковете и усложнявайки управлението на кризи.
За яснота – политиците наблюдават небанковите институции от известно време. Те включват застрахователни компании, пенсионни фондове и инвестиционни фондове; и макар че не приемат депозити, те играят все по-голяма роля в глобалните пазари. Регулаторното третиране също варира значително – има специални надзорни рамки за застрахователните компании, но далеч по-ограничен пруденциален надзор за много други.
Докато небанковите институции могат да улеснят дейностите на капиталовите пазари и да насочват кредити към заематели, тяхното разширяване също така увеличава поемането на риск и взаимната обвързаност във финансовата система. В момента те държат около половината от финансовите активи в света. В САЩ и еврозоната много банки вече имат експозиции към небанкови институции, които надвишават техния основен капитал от първи ред – ключов буфер, който позволява на банката да поема загуби и да остане стабилна по време на криза. По същия начин небанковите институции вече представляват половината от дневния оборот на валутния пазар – повече от двойно спрямо дела им преди 25 години, както показваме в аналитична глава на GFSR.
Необходимост от по-цялостна и перспективна оценка на риска
Тази промяна във финансовото посредничество изисква по-всеобхватен и насочен към бъдещето подход към оценката на риска. За разлика от банките, небанковите институции обикновено работят при по-лек регулаторен режим. Освен това много от тях предоставят ограничена информация за своите активи, ливъридж и ликвидност – което прави уязвимостите и взаимните връзки по-трудни за откриване. Някои регулатори – включително във Великобритания и Австралия – вече започнаха да интегрират системни стрес тестове и сценарийни анализи, за да разберат по-добре взаимодействията между банки и небанкови институции. Тези усилия разкриха нуждата от по-добри данни, по-силна вътрешна и трансгранична координация и регулаторни иновации, за да се поддържа адекватен темп на развитие.
Канали на предаване на риска
Небанковите институции могат да пренасят рискове във финансовата система чрез различни канали – включително частно кредитиране, недвижими имоти и крипто активи – всички изискващи внимание от страна на политиците. Един от каналите, разгледан в новия GFSR, е влиянието върху банките.
През последните години МВФ прилага своя Глобален стрес тест (Global Stress Test – GST), за да оцени устойчивостта на банковия сектор. Този път тестът моделира стагфлационен шок – комбинация от рецесия, по-висока инфлация и покачваща се доходност на държавния дълг. Резултатите показват, че банките, държащи около 18% от глобалните активи, е вероятно да видят как техният коефициент Common Equity Tier 1 пада под 7%. Макар че това представлява подобрение спрямо по-ранни оценки, тестовете разкриват наличие на по-слаби банки в системата.
За да се улови растящата взаимовръзка между банки и небанкови институции, е въведен нов слой на анализ, фокусиран върху рисковете от преливане (spillover risks).
Резултатите са впечатляващи: неблагоприятни развития при небанковите институции – като понижения на кредитния рейтинг или спад на стойността на обезпеченията – могат значително да засегнат капиталовите и ликвидните показатели на банките.
В стресов сценарий, при който небанковите институции стават по-рискови и изцяло използват кредитните си линии от банките, около 10% от банките в САЩ и 30% от европейските банки (по активи) биха видели спад на регулаторните си капиталови коефициенти с над 100 базисни пункта. С други думи, загубите и капиталовите спадове при банките рязко се увеличават при напрежение в небанковия сектор – показвайки, че уязвимостите там са взаимосвързани и могат бързо да се пренесат към основната банкова система.
Натиск върху пазарите на облигации
Друг канал, чрез който небанковите институции могат да усилят напрежението във финансовата система, са основните пазари на облигации – висококачествени, инвестиционни дългови инструменти, които служат като бенчмарк за по-широкия пазар. Това може да се случи чрез несъответствия в ликвидността при отворените инвестиционни фондове – когато инвеститорите могат бързо да продадат дялове, но активите, нужни за осребряване, се продават по-бавно. При висока пазарна волатилност исканията за обратно изкупуване и маржин повиквания могат да принудят тези фондове да продават най-ликвидните си активи.
Анализът на GFSR за американските взаимни фондове показва, че при сценарий, сходен с март 2020 г., и повишение на лихвените проценти с 80 базисни пункта, принудителните продажби на облигации могат да достигнат близо 200 милиарда долара – три четвърти от които ще бъдат държавни ценни книжа. В екстремни случаи тези продажби могат да претоварят капацитета на дилърите, да нарушат функционирането на пазара и да се прелеят във финансиращите пазари. Това подчертава важността на осигуряването на адекватни инструменти за управление на ликвидността във взаимните фондове, за да се намали рискът от принудителни продажби.
Политически приоритети
Финансовата стабилност в крайна сметка зависи от здрави политики и устойчиви институции. Необходими са предпазливи фискални и парични политики, ограничаване на външните дисбаланси (като дефицити по текущата сметка и външен дълг), както и ефективна функция на последна инстанция и спешна ликвидна подкрепа от централните банки. В същото време, с нарастващото значение на небанковите институции, политиците трябва да укрепят устойчивостта на ядрото на финансовата система.
Резултатите от Глобалния стрес тест – че много банки остават уязвими – подчертават нуждата от по-нататъшно укрепване на капитала и ликвидността чрез прилагане на международно договорените стандарти. Защитата на банковия сектор от заразяване от по-слабите банки може да се постигне чрез усъвършенстване на рамките за възстановяване и преструктуриране и чрез подобряване на спешната ликвидна подкрепа от централните банки.
Нарастващото значение на небанковите институции и връзките им с банките изисква и по-засилен надзор – включително събиране на по-пълни данни, подобряване на перспективните анализи (като системни тестове за ликвидност) и засилване на координацията между надзорните органи.
Особено внимание заслужава частното кредитиране.
Небанковите кредитори, особено фондовете за частни кредити, нараснаха бързо през последните години, добавяйки рискове за финансовата стабилност, тъй като са по-малко прозрачни и по-слабо регулирани.
На финала, за справяне с ликвидните напрежения и принудителните продажби на облигации от небанкови институции, е от съществено значение да се подобрят и разширят инструментите за управление на ликвидността при отворените инвестиционни фондове.
Източник: https://ikj.bg/
